Основната част от сватбените портрети на Мария и Росен оставихме за ден след сватбата, за да можем да се насладим на красотата на Букурещ. В сватбения ден щеше да е невъзможно да посетим толкова красиви места. Росен се беше погрижил да имаме шофьор, който да се грижи за колата, докато ние се снимаме, понеже в централната част на Букурещ престой или паркиране е геройско постижение. Въпреки перфектната подготовка, си спретнахме приключение. След като слязохме на първата локация, която си бяхме избрали, шофьорът ни потъна в морето от трафик, а ние започнахме снимки. Когато решихме, че е време да отиваме към следващата локация, установихме, че всички сме си оставили телефоните в колата и няма как да му звъннем да ни вземе. Не знаем как да се намерим, телефоните ни, парите  ни и личните документи (доста необходими за прибирането ни в България) липсват. Решихме, че няма смисъл от излишна паника и просто викнахме такси с двете леи по джобовете ни. За щастие шофьорът ни услужи с телефон и всичко се нареди по мед и масло. Това беше първата булка спирала таксито му – не можеше да й откаже 🙂